“Скръбта- тъжната страна на любовта”

Защо е важно да се говори за скръбта? 

Реалността на загубата 

Скръб и тревожност. 3 причини за страха 

Етапи и следствия на скръбта 

Как децата преживяват загуба и скръб 

Подкрепа на клиенти преживяващи загуба и скръб 

————————————————————– 

Връзките и взаимоотношенията са наистина най- важното нещо в живота, а скръбта от загубата се разгръща в забележително разнообразие от форми. Скръбта е естествено продължение на любовта. Тя е здравословен и разумен отговор на загубата. 

Когато загубим нещо важно или някой, към който сме привързани, мозъкът кодира тази загуба като физическа болка. За мозъкът няма разлика между това да стъпиш на пирон или да се нараниш или да загубиш някого, когото обичаш. Болката от загубата е раелна. 

Можем да разграничим няколко различни категории загуба: 

Външна загуба– когато човек загуби работата си или някакво притежание , което е ценно за него. 

Интерпсихична загуба– това е загуба във взаимоотношенията, която може да бъде развод, смърт на близък, раздяла. 

Интрапсихична загуба– загуба на нещо, което е вътре в теб- загуба на мечта, загуба на надежда, загуба на здраве. 

Загуба по избор– когато сами избираме да прекартим нещо- връзка, работа, взаимоотношения. Това, че сами сме избрали загубата/раздялата не означава, че тя няма да е болезнена, че няма да скърбим. Всъщност преживяването може да бъде дори по- болезнено, защото може да се почувстваме глупаво и да съжаляваме за решението си. Това самоосъждане пречи на преживяване на болката от загубата.  

Защо е важно да се говори за скръбта? 

Загубата и скръбта ще се случат на всеки. Някои вече сме загубили близки, на други им предстои, а трети ще загубят нас и ще скърбят, евентуално. Никога не сме подготвени за раздялта както за много други преживявания в живота. Не сме поготвени и за това, което следва след нея. Дори когато са очаквани, смъртта и загубата винаги идват изненадващо… без значение колко предишен опит имаме с тях! Скръбта разбива на парчета нашите фундаментални вярвания- тези за живота и смъртта, загубата и раздялата и  за наистина важните неща. 

Живеем е общество, което се страхува да чувства.  Възприемаме скръбта като  вид болест, ужасяваща, объркана емоция, която трябва да се преодолее, нещо, което да се поправи, а не като нещо, което да подкрепим и преживеем. Единствения начин да навлезем в дълбочинчината на човешката душевност е през света на чувствата. В днешния свят всеки преследва щастието, то е превърнато в цел, но  радостта е само малка част от красивата и богата палитра на чувствата. Скръбта и тъгата, и самотата, и страхът- всички те са част от нас и заслужават нашето внимание.  

Реалността на загубата 

Скръбта не е проблем, който да бъде разрешен. Скръбта е естествена и необходима реакция след загуба; болка, която да бъде преживявана и с времето трансформирана. Скръбта е болка. И като всяка друга болка ние хората се опитваме да я избегнем. Но тази болка трябва да бъде разбрана и преживяна, да ѝ бъде дадено пространство и да изследваме себе си във взаимодействието с нея. Цената на избягване на скръбта води до депресия, тревожност, социална изолация, злоупотреба със субстанции. 

Трудност в процеса на скърбене е собствената ни нагласа за това как трябва да протече този процес и че той трябва да свърши. Много скърбящи хора смятат, че това, което им се случва, е странно, страшно или погрешно. Важно е осъзнаването, че скръбта не е признак, че ‘ни има нещо’ или че не сме обичани; тя е докзателство, че любовта е била част от живота ни и че искаме тази любов да продължи.  

Хората преживяващи скръб често разказват историята на своята загуба сякаш търсят или очкават тя да има различен край. Това се случва и защото повтарянето е вид припомняне на  реалността и донякъде ни помага да приемем това, което в момента е абсолютно неприемливо. 

Често си мислим за скръбта като предимно емоционална, но скръбта също се преживява през тялото и нервната система. Освен на физическо ниво се наблюдават когнитивни промени, забравяне, объркване, съкратен обхват на вниманието, чувство на дезориентираност.  

Невробиологични изследвания показват, че загубата на близък променя биохимията, което е причина за нарушения в съня, умора и сърцебиене. Скръбта оказва влияние на апетита, храносмилането, кръвното налягане, дишането, сърдечния ритъм, често е съпътствана с тревожност.  

Скръб и тревожност 

След загуба на близък, човек често се чувства стресиран, тревожен, уплашен, възбуден, паникьосан, притеснен или неспокоен. Има няколко причини човек да изпитва страх: 

1. смъртта на някого, когото обичаме, оказва влияние върху чувството ни за безопасност, което събужда системите на телата ни за борба, бягство или замръзване. Хормоните на стреса наводняват кръвта ни. Нашите умове и тела са поставени в състояние на повишена готовност за възможността от още опасности. 

2. смъртта често създава множество практически стресови фактори. През първите седмици най-близките членове на семейството трябва да се грижат за много подробности. Хората трябва да бъдат уведомени и погребенията да бъдат планирани. Има работа с редица институции.  трябва да бъдат разгледани и различни финансови въпроси. Необходими са трудни разговори. Всички тези задължения са стресиращи и усложняват естествената биохимия на страха. 

3. смъртта естествено предизвиква екзистенциален страх. Това ни кара да се тревожим как или дали ще оцелеем. Принудени сме да се изправим пред въпроси без отговор относно смисъла и целта на живота. Осъзнаваме колко уязвими сме ние – и колко уязвими могат да бъдат други близки, които все още са живи. Жестокостта и мимолетността на живота са особено изразени по това време и могат да изглеждат много страшни и трудни. 

4. При загуба на близък е прекъсната основна връзка. Взаимоотношенията с близки хора ни дават безопасност и ни карат да се чувстваме сигурни в това кои сме като личности. Фундаментална човешка потребност е потрбнестта да принадлежим, да принадлежим към семейство, към общност. Загубата ни кара да преосмислим идеята за нашата самоидентичност и чувство за сигурност.  

Етапи и следствия на скръбта 

Скръбта не може да бъде обобщена. Има безкраен брой фази, преживяването на скръб е различно и уникално за всеки човек. 

Елизабет Кюблер-Рос за първи път идентифицира пет етапа на скръб. Тя ги определя като отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. По- малко известна подробност за нейния подход е, че тя описва етапите, наблюдавайки терминално болни хора на прага на смъртта. Тълкуването на този модел продължава да се развива и допълва. 

Някои специалисти обръщат специално внимание на състоянието на шок. Други етапи от процеса на скърбене са самота, изолираност, разкаяние, чувство на вина или пък облекчение. Интересна фаза, която може да бъде разгледана също е т. нар. духовна криза.  

Понякога  процесът на преживяване на загуба засилва интензитета си следствие на скръб от миналото, която не е приживяна. Скръбта е продължителен процес и окзава влияние на всички сфери в живота- социални контакти, професия, взаимоотношения и пр. 

Как децата преживяват загуба и скръб 

Малките деца (до 4г) не разбират какво е смърт и какво е загуба. Това, което те възприемат е факта, че родителите им са разстроени, изплашени и обезпокоени. Те наистина не разбират какво се случва, но усещат, че се е случило нещо лошо. И тъй като малките деца не са добри в управление на емоциите си, се наблюдава изблик силни емоции, за които може и да няма конкретна причина.  Възможно е да са тъжни, да плачат, след това може да се ядосат, да последва истински прилив на енергия, или да станат закачливи и  игриви.  

Друга възможна промяна е регресия в поведението. Ако имате дете, което е обучено на гърне, то може да се върне назад. Може да започне да си смуче палеца или да използва бебешки говор. Проява на агресия също е възможна реакция. 

С по- големите деца е по- различно. Много е важно  да говорим отркорвено с тях. Споделянето на лоши новини  няма нужда от допълнително окрасяване. Важно е да говорим директно за факта, че този човек е починал, че няма да се върне, че това ще промени живота ни по много начини и че ще отнемем време  да се справим с промените. Когато сме откровени с децата те чувстват емоционална сигурност, макар че преживяват тежък период. Важно е да осигурим пространство, където децата да могат да задават въпроси. Друго нещо което е важно да обсъдим с тях е, че е нормално да изпитват набор от различни емоции. Което означава, че е абсолютно приемливо детето да си вземе почивка  от мъката и да излезе да играе с приятели. 

Подкрепа на клиенти преживяващи загуба и скръб 

“When it comes to grief and lost there is no getting over it, but only getting under it.” 

Ние нямаме ‘’решение’ за скръбта, защото ние нямаме ‘решение’ за смъртта. 

Основната ни задачи като терапевти са: 

1) да бъдем наистина любопитни за това, което преживява човека насреща;  

2) да внимаваме да не налагаме нашите предположения за това как смятаме, че някой друг трябва или може би  преживява скръбта. Хората се нуждаят от подкрепа, за да приемат преживяванията си такива каквито са, дори и това да противоречи с техните очаквания и предположения за процеса. 

Скръбта приема различи форми и подходът към всеки клиент е индивидуален и уникален. Дейвид Кеслър обобщава, че хората, които преживяват скръб имат нужда да бъдат подкрепени в болката си; имат необходимост да изразят чувствата си; да се избавят от тежестта на вината; да се освободят от стари рани; да интегрират болката и любовта; да намерят смисъл в живота след загубата. 

Чувството за вина често е свързано с контрола. Нашият ум би предпочел да се чувстваме виновни, отколкото безпомощни. Често хората обвързват страданието с лоялност към близките хора, които са си отишли. Лоялността е признание за любовта. Истината е че след загуба на близък, тъгата дълго ще присъства в живота ни. В този контекст лоялността не бива дсе превръща в отичане на живота, защото лоялността е продължение на любовта, дори и след смъртта. 

Можем да обобщим, че скръбта и любовта са взаимно преплетени. Всяко човешко същество обича и всяко човешко същество в крайна сметка губи някого. Любовта и загубата вървят ръка за ръка, а свързаността, подкрепата и споделеността са най- добрия лек за скръбта. 

“Болка, която не е станала мъдрост е страдание. Болка, която е станала мъдрост е сияние”- Ваклуш Толев